Храненето на конете с фураж, който съдържа по-големи количества отровни плевели много често води до тяхната смърт.
Много голяма част от площите в България са заплевени. Използваните растителнозащитни мерки не са в състояние да ликвидират всички плевели. Сред тях има и много голям брой, които съдържат по-висок процент токсични вещества, спадащи към т.нар. отровни видове плевели. Въпреки, че конете имат силно развито обоняние една част от тези плевели попадат в организма при паша, при хранене със сено, слама, силаж, отсевки и др. Плевелите въздействат върху организма на коня с отровните си съединения.
Едни от най-разпространените и вредни плевели, които се срещат често в сеното, сламата и силажа, са балурът, къклицата, татулът, овчарската торбичка, паламидата, полският синап и др. Всеки един от тях въздейства върху организма по свои специфични пътища и в зависимост от приетата доза.
Според някои автори към групата на понитата се отнасят всички коне, чиято височина при холката е между 80 и 140 см. Понитата са дребни породи коне, които са създадени и широко разпространени първо в Централна и Западна Европа и след това в редица райони по целия свят. В хипологичната литература съществуват огромен брой с проучвания, от които е видно, че към тази относително голяла група коне се отнасят значителен брой породи, които въпреки че са близки по тип, се различават по някои морфологични особености. 
Породата Першерон (Persheron) е създадена в началото на XIX в. в областта Льо Перш (Le Perche), която е част от френската провинция Нормандия. Точният му произход не е известен. Има предположения, че першероните са потомци на местни коне, които са били намерени в региона от времето на Ледената епоха. Според други конете от породата Першерон те са близки родственици на болонските коне, използвани при римското нашествие в Британия. Разпространено е мнението, че першеронът се е развил от местните фламандски типове коне. Першерон (Persheron) е най-известната и най-разпространена в миналото порода коне-тежковози. 