Идентификация на спортни коне
Микрочипът за идентификация на животни е устройство за радиоелектронна идентификация (RFID) и представлява печатна платка, носеща индивидуално програмиран номер. Той се използва за идентификация на животни и се поставя по различен начин и място. Намиращ се в или върху тялото на животното, микрочипът подава радиосигнал, който се засича от четящо устройство. Номерът, който се носи от микрочипа, е уникален и се състои от 15 цифри. в България и в Европа се разпространяват чипове и четящи устройства произведени по ISO стандарт 11784 и 11785.
Номера на микрочипа се разчита с четящо устройство. В зависимост от разстоянието, от което микрочипът може да бъде разпознат, и от начина на използването им, четящите устройства биват статични и динамични. Динамичните четящи устройства обикновено разчитат микрочипа от разстояние 8 — 12 cm. Те се хващат с ръка и движат по повърхността на тялото на животното. Най-често се използват за подкожни импланти, но могат да разчитат микрочипове в търбушни болуси и ушни марки. Обикновено се използват при домашни любимци и единични животни.
Статичните четящи устройства разчитат микрочипове от по-големи разстояния — 20 — 30 cm. Животните преминават едно след друго през специално изграден за целта коридор. В определен участък от коридора устройството е закрепено за стената и е насочено към вътрешността му. Така през него преминават група животни, четецът разчита номерата на чиповете, а софтуер изготвя списък на животните. Той се разпечатва и прилага към документа за придвижване.
Подкожен имплант
Подкожният имплант представлява микрочип обвит от биологично поносимо стъкло с размери 12/2 mm. Разпространява се с устройство за имплантиране, наподобяващо спринцовка с игла. Микрочипът се намира в лумена на иглата и се подава в организма чрез избутване с буталото. Действието по поставяне на микрочипа се нарича чипиране.
Подкожният имплант е най-разпространеният начин на чипиране на животните. Той се прилага при спортни коне и други. Поставя се подкожно в областта на шията. Няма общоприето задължително място за поставяне на имплантта. След имплантиране на чипа се прави проверка с четящо устройство. При правилното му поставяне и разчитане един от стикерите, в който е вписан номерът му, се залепва в паспорта. Идентификационният номер се въвежда задължително в национална база данни поддържана от компетентен орган. Фирмите производители и други структури и организации поддържат също свои база данни.
Тавро
Тавро се нарича траен изкуствено създаден белег на домашно животно с цел неговото разпознаване. Процеса на поставяне на равно се нарича кариране. Най-често равно се поставя на коне и се извършва върху открити части на тялото и по-рядко върху копитата и рогата. То представлява комбинация от числа, букви или символ. Съществуват няколко метода за кариране:
• Изгаряне с нажежено желязо. Този метод е доста драстичен и болезнен за животното. За целта се използва метален уред завършващ с определен символ на върха. Той се нажежава при открит огън и след това се допира до кожата на животното. При това се получава обгаряне на дълбокия слой от кожата, където се намират косменните луковици и те безвъзвратно се унищожават. При зарастването на раната причинена при карирането кожата зараства като на това място не израстват косми. Получава се белег причинен от изгарянето, който става видим.
• Охлаждане. Този метод на кариране се извършва с подобни метални уреди, но вместо да се нагряват те се охлаждат до много ниски отрицателни температури. Охлаждането му става с помощта на течен азот. Отново се допира до кожата, при което ниската температура поврежда функцията на косменната луковица. Косъма от охладена при много ниска температура луковица става с бял цвят и той не се променя до края на живота. Така белега от бели косми придобива формата на охлаждащия го инструмент.
Източник: www.wikipedia.org