Хранене на козиПравилното хранене е едно от най-важните условия за правилното отглеждане на селскостопанските животни. Козата не е претенциозно животно, но това не означава, че може да се храни „как да е". Ниската продуктивност на козите на някои стопани се дължи главно на лошото им хранене.

Храната е основата, върху която се гради съществуването, правилното развитие и задоволителната продуктивност на животните. Ето защо трябва да се знаят потребностите на животните от фураж в различните периоди от развитието и физиологичното им състояние и да се задоволяват, за да се получи правилен растеж и висока продуктивност.

Недостатъчното хранене не позволява изграждането на правилно развит организъм и козата остава за цял живот недоразвита, вследствие на което млечността, скорозрелостта и плодовитостта са ниски. Изобилното хранене, при което организмът се претоварва с излишъци от хранителни вещества, също влияе отрицателно. Последствие от прехранването е затлъстяването, което довежда до ниска млечност, яловост и т. н. Следователно козите не трябва да получават нито малко, нито прекалено много храна. Трябва да им се осигурява необходимото количество фураж за задоволяване нуждите на организма и за осигуряване на постоянна висока продуктивност.

За правилното хранене на козите е необходимо осигуряването на разнообразни фуражи - един вид фураж не може да задоволи организма с необходимите хранителни вещества. Например храненето само с царевица, овес или сено не осигурява правилен растеж, развитие, висока млечност и плодовитост. Освен това фуражът трябва да се дава в добър вид, като се избягват развалените, недоброкачествените и плесенясалите фуражи. Преработването на фуража трябва да се сведе главно до смилане във вид на ярма на зърнените фуражи, измиване от кал и пръст на кореноплодите, отстраняване на прах и чужди тела чрез отвяване, но в никакъв случай да не се прилага изпичане, намокряне, прокисване и др. Най-добре е храната да се дава в нейния естествен вид.

Във фуража се съдържат вода и различни хранителни вещества, от които зависи млечността, растежа и развитието на приплодите и плодовитостта.

Водата се съдържа във всички видове фуражи - в кореноплодните 90-93%, в зелените 70-80%, в зърнените 14-17% и в кюспетата и шротовете 10%. При по-голямо количество вода фуражите трудно се съхраняват. Тя разтваря хранителните вещества, пренася ги в организма, подпомага обмяната на веществата и съдейства за отстраняването на разпадните продукти.

Белтъчините, или протеините участват в изграждането на мускулите, кръвта, млякото, копитата и при възстановяването на изхабените клетки на организма. Най-богати с белтъчини са кюспетата, шротовете, бобовите зърнени фуражи и сеното от люцерна, фий, грах и детелина. Бедни на белтъчини са сламата и плявата на житните растения, корено-, клубеноплодните, силажът и др.

Въглехидратите изгарят в организма и дават топлинна енергия, необходима за движението, дишането и другите жизнени функции. Излишъците от въглехидрати се отслояват във вид на тлъстини. Най-важни от въглехидратите са скорбялата, захарите, целулозата и др. Те се намират в най-голямо количество в зърната и стъблата на житните растения, в клубеноплодните, сеното, меласата и захарната метла. Целулозата, въпреки че по химичен състав е въглехидрат, е много по-трудносмилаема от останалите въглехидрати. Тя е главната съставна част на сламата и плявата от житните растения, сухите листа и листниците. От всички преживни селскостопански животни козите най-добре смилат и най- пълно оползотворяват целулозата.

Мазнините имат голямо значение за правилното хранене на животните. Те дават топлинна енергия на организма, а излишъците се отслояват във вид на тлъстини. Мазнините имат 2- 3 пъти по-висока хранителна стойност от въглехидратите. Най-големи количества мазнини се съдържат в млякото.

Минералните вещества се намират в почти всички видове фураж. Най-важни от тях са калцият, фосфорът, магнезият, желязото и натрият. За животинския организъм най-голямо значение има калцият, който се съдържа в най-голямо количество в люцерновото сено, сламата, детелината и фия. Съществена роля играе и фосфорът. В най-големи количества се намира в зърното на житните растения, кюспето и сеното. Минералните вещества участвуват в изграждането на тъканите, костите , , в обмяната на веществата и неутрализират киселините Витамините са органични съединения, които имат решаващо значение за нормалния живот на козите.

По-важни от тях са:

1. Витамин А поддържа растежа на младите животни и подпомага устойчивостта на козите от всички категории от заболявания. Намира се във всички фуражи, а в по-големи количества се съдържа в червените моркови, люцерната, детелината, ливадните и пасищните зелени треви, жълтата царевица и др.

2. Витамин D, или противорахитичен, се намира по-рядко във фуражите, но животните го образуват в тялото под действие на слънчевите лъчи. Богато с витамин D е добре изсушеното на слънце сено, а по-бедни са кореноплодните.

3. Витамин Е се нарича още антистерилен, или витамин на размножението и многоплодието, понеже спомага за правилното развитие и функциониране на половите органи. Богати с витамин Е са зелените фуражи, сеното, триците и покълнатото зърно.

Най-важните фуражи при храненето на козите са следните:

1. Овесът е най-ценният фураж за козите от всички видове и категории, особено за яретата, козичките и пръчлетата. Той се дава най-често цял, но за малките ярета се смила и се пресява. Съдържа главно скорбяла.

2. Ечемикът съдържа въглехидрати и е подходяща храна за възрастните, а на младите животни се дава, когато са за угояване. Той се дава обикновено във вид на ярма. Може да се използва два месеца след прибирането му, защото преди това предизвиква храносмилателни разстройства.

3. Царевицата е богата с въглехидрати и мазнини, а е бедна на белтъчини. Желателно е да се дава на козите смляна заедно с кочаните. На разплодните пръчове не трябва да се дава царевица, тъй като бързо затлъстяват. На младите животни тя може да се дава в смес с богати с белтъчини фуражи.

3. Фият, грахът, соята, бобът и лещата са богати с белтъчини и са ценен фураж за яретата, козичките, пръчлетата, пръчовете и дойните кози-майки. За да се избягнат храносмилателни разстройства, те се дават ситно смлени. Тези фуражи се дават в по-ограничени количества - до 300-400 гр. дневно на възрастните и до 200-250 гр. за младите животни.

4. Кюспетата и шротовете също са богати с белтъчини. Слънчогледовото кюспе е отлична храна за лактиращите кози и младите животни. От обезмасленото кюспе, смляно наситно, се получава брашно, наречено шрот. Освен слънчогледовия шрот подходящи за козите са и лененият, фъстъченият и соевият. За да се използват те правилно за храна на козите, трябва да се дават заедно с бедни на белтъчини фуражи - кореноплодни, картофи, силаж, цвеклови резанки и др. В дневната дажба кюспетата и шротовете могат да участвуват до 250-300 гр. на коза.

5. Жълъдите могат с успех да се използват за фураж на козите. Те съдържат по-малко белтъчини, но са богати с въглехидрати и мазнини. За подобряване на вкуса им добре е да се олющват, смилат и натопяват в чиста вода за 2-3 дни, след което се изсушават. Така приготвени желъдите се ядат с апетит от козите. Вместо да се натопяват в студена вода, жълъдите може да се сваряват. Дневно на възрастна коза се дават 300-400 гр. жълъди. Препоръчва се те да се дават на козите заедно със слабително действащи фуражи - кръмно цвекло, пшеничени трици и др.

6. Отсевките от зърнени храни преди използване се проверяват за отровни семена. Те може да се дават цели или смлени на ярма.

7. Пшеничените трици са лесносмилаеми, съдържат белтъчини и минерални вещества и са подходяща храна за ярета, козички и пръчлета, за кърмещи и дойни майки. Може да се дават до 400-500 г дневно.

8. Цвекловите резанки са остатъците след извличането на захарта от цвеклото. Те са добра храна за дойните кози. Дават се заедно с други фуражи най-често в прясно състояние. Съдържат въглехидрати, но са бедни на минерални вещества.

9. Меласата съдържа въглехидрати. Тя спомага за увеличаване на млечността и за подобряване охранеността на животните. Добра храна е и за бременните кози, но трябва да се дава в по-ограничени количества. Меласата се съхранява в каци, дървени или железни резервоари. Един литър меласа се разтваря в 2-4 л вода и се напръсква върху 4-5 кг слама, сено, нарязан царевичак, стъбла и др. Намокрените груби фуражи се размесват с ограничени количества ярма, за да се подсушат и да се приемат с апетит от козите. При хранене с меласа на животните се дава готварска сол за отстраняване на излишните калиеви соли.

10. Пивоварската каша е отпадък при производството на бира. Съдържа известни количества белтъчини и е добра храна за козите, но трябва да се дава в по-ограничени количества.

11. Сладовите кълнове са отпадък от ечемика при преработването му в бира. Те се дават накиснати във вода. Добра храна са за дойните кози. Съдържат захари, белтъчини, сурови влакнини и др.

12. Млякото е отлична храна за сукалчетата. Съдържа вода, мазнини, захари и минерални вещества.

13. Костеното брашно е отпадък при преработването на костите. Богато е с калций и фосфор, но е в трудноразтворима форма. Препоръчва се да е ситно смляно, защото по-добре се усвоява от козите. Костеното брашно се дава като добавка към бедните на минерални вещества фуражи - корено-, клубеноплодни, силаж, каши и др.

14. Кредата е подходяща калциева добавка към фуражите. Размесена с ярмата, шротовете и триците тя се възприема лесно от козите от всички категории. На възрастните кози се дава до 15 гр. дневно, а на младите - 5-8 гр.

15. За да се получи правилно съотношение между калция и фосфора, добре е да се смесват равни количества креда и костено брашно. На възрастните кози се дава по 15-20 гр. на младите - 7-10 гр. дневно от смеската.

16. Ливадната трева е добра храна за животните. Окосява се през време на цъфтежа. Тя е пълноценен фураж за козите от всички категории.

17. Люцерната, детелината и еспарзетата са по-хранителни от ливадната трева, тъй като съдържат повече белтъчини, витамини и минерални вещества. Люцерната и червената детелина, давани в прясно състояние в големи количества, причиняват подувания, които често довеждат до смърт особено при младите животни. Преди даването окосената люцерна и детелина трябва да се оставят на слънчево и проветриво място да завяхнат. Еспарзетата не причинява подувания на животните.

18. Фият най-често се сее в смес в съотношение 3/4 фий и 1/4 овес. Тази смеска във вид на сено е много ценна храна за козите.

19. Фуражната ръж има добра хранителност и с успех може да се използва за храна на козите.

20. Суданката се дава най-често във вид на сено, но може да се използва и за паша на козите. Характерно за нея е, че издържа на сушата.

21. Лудото просо е добра храна за козите от всички категории. Дава се във вид на сено.

22. Листата от кръмно и захарно цвекло се дават в зелено състояние. Добре е при храненето да се размесват със сено или със слама, предварително нарязани.

23. Кръмното цвекло е добра диетична храна, особено за козичките и за дойните кози. Съдържа много вола и въглехидрати.

24. Кръмните моркови са ценен фураж особено за яретата, козичките, пръчлетата, пръчовете и бременните кози. Богати са с въглехидрати, витамини и минерални вещества. Те придават на маслото хубав жълт цвят.

25. Картофите съдържат въглехидрати, главно скорбяла. Дават се на дойни кози. Добре е да се използват варени, като водата, в която се варят, се изхвърля.

26. Тиквите се дават насечени на парчета, съдържат въглехидрати и витамини. Те са сочна, сладка, вкусна и лесносмилаема диетична храна. Дневно от тях може да се дава до 3,5 кг.

27. Сеното е много добър фураж. Хранителната му стойност зависи от тревите и от времето на окосяване, изсушаване и съхраняване. Доброто сено има зелен цвят и приятен аромат. Намокреното сено е с ниска хранителна стойност. Лошо приготвеното сено губи 30-50% от хранителните вещества.

28. Сламата от житни растения е добър фураж. Предпочита се пролетната слама, а най-хранителна е овесената и ечемичената. Сламата изобщо е бедна на хранителни вещества. Добре е да се дава нарязана и да съставлява 1/4 от общата тревна дажба.

29. Сламата от бобови растения (фий, соя, фасул, грах) е най-хранителна от всички видове слама. Съдържа повече белтъчини и е ценна храна за козите.

30. Плявата съдържа люспи от зърната и недоразвити зърна и е по-хранителна от сламата. Много осилестите плеви трябва да се избягват при храненето на козите.

31. Слънчогледовите пити имат по-голяма хранителна стойност от сламата, защото съдържат повече белтъчини. Те трябва да са добре изсушени и да се складират и съхраняват в сухи и проветриви помещения. Ако са влажни, те плесенясват бързо и стават негодни за хранене на козите.

32. Листници (шума) се наричат листата на дърветата заедно с тънките клончета, които изсушени се дават през зимата обикновено на овцете и козите. За хранене се използват главно листници от дъб, но може и от акация, бук, липа, върба, черница, бряст и топола. Листниковият фураж се използва за козите главно в планинските и полупланинските райони, но с успех може да се дава и в останалите райони на страната. Листата на широколистните дървета съдържат значителни количества протеин в сухото вещество (15-21%), богати са с калций, но са бедни на фосфор. Например 1 кг сухо вещество в листата на черницата съдържа 38,5 гр. калций, на дъба - 34,5 на върбата - 28, а на люцерната - 23,5. В сравнение с ливадното сено листниците от широколистните дървета съдържат по-малко сурови влакнини. Богати са и с каротин - в 1 кг сухо вещество от листата на върбата се съдържа 400 мг. каротин, на черницата 299 мг., на бряста 249 на дъба 204 и т.н., а в люцерната - 150-200 мг. Следователно листниковият фураж е ценен допълнителен фураж за козите, много по-пълноценен от сламата.

33. Качеството на листниковия фураж зависи главно от сезона на сеченето, дървесните видове и съотношението между листата и клоните. Най-подходящото време за приготвяне на листников фураж е август, най-късно до 20 септември. Със закъсняване на сеченето се намалява хранителната му стойност. Най-голямо е намаляването на смилаемите белтъчини след август, а на кръмните единици - след септември.

34. Освен навременното сечене листниковият фураж трябва добре да се изсушава и складира. При благоприятно време се изсушава за 6-7 дни.

35. При хранене на листата на някои дървета - дъб, бук и др. - трябва да се има предвид, че съдържат дъбилни вещества и при големи количества могат да предизвикат храносмилателни разстройства (най-често запек).

36. Царевичакът представлява изсушени царевични стъбла, без кочаните (мамулите) след беритбата на царевицата. Хранителната му стойност зависи предимно от едрината на растението, времето на прибирането и начина на съхранението. Най-голяма хранителна стойност имат върховете, т.е. стъблата над кочаните. Царевичакът трябва да е прибран навреме, добре изсушен, съхранен, със запазен естествен цвят и миризма, без плесени и да не е почернял от мокрене. Козите избират от царевичака нежната част, а оставят стъблата.

Хранителната стойност на фуражите зависи от следните фактори:

1. Възрастта на растението - младото растение съдържа повече вода, белтъчини и минерални вещества. Със застаряването се увеличава процентното съдържание на ц