Основната биологична предпоставка на отглеждането на някои зеленчукови култури чрез
Основната биологична предпоставка на отглеждането на някои зеленчукови култури чрез
Агроклиматичното райониране има за цел да регистрира агроклиматичните ресурси на дадена територия и да направи сравнителна оценка за степента им на пригодност за земеделско производство. То позволява да се определи типа на селскостопанското производство, да се прогнозират възможностите за отглеждане на определени видове и сортове земеделски култури, да се посочат особеностите на основните агротехнически мероприятия в зависимост от съчетанието на отделните фактори на средата и да се установи евентуалния добив.
Отглеждане на зелен лук през зимата (декември-март) се осъществява в култивационни съоръжения. Използват се стоманено-стъклени оранжерии с ограничено отопление (през януари и февруари) и в неотопляемите полиетиленови оранжерии (през декември и март).
За посадъчен материал се използва балучка или нестандартни луковици. При избора на срока за засаждане на оранжериите и на посадъчния материал трябва да се знае следното. Когато се използват неотопляеми полиетиленови оранжерии за производство на зелен лук се употребява основно балучка (попска). Така се получава реколта от зелен лук в желаните срокове. Първият подходящ срок за засаждане на зелен лук в полиетиленови оранжерии е втората половина на септември. Реколтата се прибира през декември и януари. Ако се използват вътрешни тунелчета, възможно е реколтиране и през цялата зима.
Този период е от края на юни до началото на октомври за равнинната част на страната. Най-подходящ сорт фасул за отглеждане като втора култура е Търново 13, който е със 7-10 дни по-ранозрял от стандарта Добруджански 2. Изпитан в мрежата на държавното сортоизпитване, този сорт е дал добив 378 кг. от декар и е превишил Добруджански 2 със 150 кг.. Той е устойчив на бактериози, антракноза, ръжда и вирусна мозайка. Понеже валежите общо за трите месеца (юли-септември) са около 150 mm, а за нормалното развитие на фасула са необходими около 300 mm на декар вода, останалите 150 mm трябва да се дадат като поливна. В отделни влажни години е възможно да се получи добив и без напояване, но на това не трябва да се разчита.
Най-старата информация за грейпфрута датира от ХVII в., когато това вечнозелено дърво е било открито на остров Ямайка (носещ и латинското име „paradisi"). Английската дума грейпфрут идва от неправилното описание, дадено от ботаника Джон Лунан, който класифицирал големите, жълти и леко горчиви плодове като вид грозде. Първите дървета наистина приличали на огромни чепки грозде.
Ботаническото име на грейпфрута е Citrus paradisi-райски плод. Известно е, че изяждането на половин плод на закуска е един от най-полезните начини да се започне денят. Но колко от нас знаят, че белите семки, които внимателно отделяме, са пълни с полезни хранителни вещества? Те са изключително богати на природни флавоноиди и аминокиселини.