Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Технически правила при резитбата на овощни дървета

Работата на овощарите се улеснява значително и направените рани по овощните дървета зарастват бързо, когато те спазват правилата при резитбата.

Когато правим резитба на овощните дървета за формиране на короните им, съкращаването на продължителите на водача и скелетните клони се извършва с лек обратен наклон на 1-2 мм над подходяща пъпка. Чепове при резитбата не трябва да се оставят, тъй като раните зарастват по-трудно.

Препоръчва се резитбата на по-големите по размери овощни дървета да се извършва отгоре надолу. Така овощарят може да  прецени по-добре кои клонки да запази в основата на короната, след като премахне счупените при движенията си по време на работа.

При резитбата, клончетата и по-тънките клонки се режат така, че да не се оставят чепове. Когато оставим такива чепове, от тях израстват голям брой лакомци, които затрудняват извършването на следващите резитби, а дърветата губят много хранителни вещества за техния ненужен растеж.

Мушмулата (Mespilus germanica) няма голямо стопанско значение. Тя средно развито дръвче или храст, както дюлята, но с по-малки размери (от 3 до 4 м). Листата и са едри и силно мъхести от долната страна. Мушмулата (Mespilus germanica) в началото на пролетта развива къси леторастчета, които на върха си завършват с цветни пъпки. Цъфти късно и поради тази причина почти не страда от пролетните застудявания. Чашката на плода на мушмулата (Mespilus germanica) е много характерна. От нея се запазват листенцата, които образуват широк венец. Плодът се изостря към дръжката и я обхваща с плодовото месо. Семената са много твърди и са обвити със самото плодово месо. Те се отделят трудно от него. Плодовете обикновено имат по-светла или по-тъмна сивокафява кожица, която е грапава, твърда и жилава. Плодовото месо е бяло. То има силно тръпчив вкус във фаза дървесна зрялост. Това прави невъзможна консумацията му в тази фаза. След престояване угнива подобно на дивите круши и така се получава приятен и сладък вкус.

В лозята за лично ползване и любителските насаждения при определянето на разстоянията на засаждане от решаващо значение имат сортът и формировката на отглеждане на лозите. Когато лозарите ще се отглеждат лозите на единични колове или на обикновена телена конструкция, подходящи са следните разстояния: от 1,50 до 1,70 м. между редовете, а в реда от 1,20 до 1,30 м. за винените сортове и от 1,40 до 1,50 м. за десертните. На богати почви, когато ще отглеждаме по-буйни десертни сортове, междуредовите разстояния може да се увеличат до 1,80 м.

Когато лозите ще се отглеждат без загрибване и ще се формират с високи стъбла (1,20-1,50 м. височина), разстоянията между редовете се увеличават до 3,0-3,5 м., а в реда - до 1,40-1,50 м. За промишлените високостъблени лозя в стопанствата се препоръчват междуредови разстояния 2,5, 3,0 и 3,4 м. и вътрередово 1,20 м., но за предпочитане е то да бъде 1,30-1,50 м.

При засаждане на силно растящи сортове, от които ще се формират мощни асми на скеле, разстоянието между редовете трябва да е около 3 м, а между лозите - поне 2 м. Когато се засаждат лози в отделни, изолирани редове, независимо на каква подпорна конструкция ще се отглеждат, разстоянието между тях трябва да бъде от 1,20 до 1,50 м. Силното сгъстяване на лозите в реда (разстояния под 1м) не им позволява да се развият и не трябва да се прави.

В зависимост от формата и големината на мястото, посочените разстояния за засаждане на лозя може да се изменят. По-големи разстояния трябва да се използват винаги за по-високите и по-мощните формировки.

Резитба за формиране на короната на кайсията

За кайсията са подходящи чашовидната корона, разредената етажна корона и подобрената чашовидна корона. Резитбата на кайсията за формиране на разредена етажна корона е почти същата, както при ябълката и сливата, само че:

• съкращаванията се правят по-силно:

• избраните за формиране на короната 3-4 скелетни клонки се съкращават с 2/3 до 3/4 от дължината им при първата резитба след засаждането.

През следващите две-три години младите кайсиеви дръвчета имат много силен растеж и затова продълженията на скелетните клони се съкращават с около 1/3 до 1/2 от дължината им. Резитба на кайсията се прави обикновено на външна пъпка, а когато е необходимо продължението да се насочи встрани, тогава се реже на странична пъпка. За да се постигне равновесие между скелетните клони, по-силните продължения се режат по-ниско, а по-слабите - по-високо.

Начинът на резитба на прасковата след повреди настъпили от измръзване зависи от възрастта на дърветата и от степента получените повреди.

При възрастните прасковени дървета, след като минусовите температури са унищожили предстоящата реколта, се препоръчва да се направи по-силна резитба за подмладяване на обрастващите клонки, както и за леко подмладяване на скелетните клони и разклонения. В тези случаи при прасковата, скелетните клони и разклонения се съкращават леко за подмладяване. Реже се 2-4-годишна дървесина, над подходяща клонка или клонче за продължител.

Прави се и прореждане на короната на прасковата. Запазените от студа обрастващи клонки се съкращават с цел подмладяване, като се режат обикновено на 3-4-годишна дървесина. След провеждането на тази операция се извършва съкращаване на обрастващите клончета, израсли както направо върху скелетните части, така и върху обрастващата дървесина.