Избор на място за ново лозе
Когато избираме мястото за новото ни лозе трябва да имаме в предвид, какво е изложението и релефът на терена, а също така и изискванията на лозата към почвата, температурата и светлината. Изложението на мястото променя чувствително количеството топлина, получавана от слънцето. Когато района в който ще отглеждаме лозето е по-хладен, трябва да изберем само едно от трите изложения – южно, югоизточно или югозападно. При всяко едно от тези изложения гроздето узрява по-рано и натрупва повече захари. Колкото по-неблагоприятни са температурните условия на района, толкова повече се предпочита южното изложение.
Когато сме избрали северно изложение полученото грозде е с по-ниска захарност и повече киселини. Северното изложение е подходящо за южните топли области, дори при сух и горещ климат то е за предпочитане.
В България северните изложения край река Дунав са също много подходящи. Западните изложения са подложени повече на силните северозападни и западни ветрове, а на източните изложения рискът от слани е по-голям.

Когато закупуваме дюлеви дървета от разсадниците те са едногодишни и нямат корона. Когато засаждаме дюлевите дръвчета през есента не трябва да ги режем, защото кореновата им система расте и се прихваща през есента и зимата, като ползва складираните хранителни вещества в дървесината и ако отрежем част от дръвчето ние ще го лишим от част от тях. Първата резитба се прави през пролетта – февруари или през март и състои в отрязване на стъблото на 70 до 80 см над земята. Не трябва да се оставя високо стъбло на дюлята, защото се изкривява много лесно. Това изкривяване става, защото дюлевото дърво започва много ранно да плододава. Дюлевите плодове са едри и натежават, а тънкото още стъбло се наклонява на една страна. Когато е високо, стъблото се изкривява лесно под тежестта на плодовете.
Ябълката е много полезен плод за човешкия организъм. Тя съдържа голямо количество полезни химични елементи. Диетолозите са признали тяхното съчетание в ябълковия плод за най-подходящо за човешкия организъм.
Характерно за тези сортове рапица е много ниското съдържание на ерукова киселина (под 2%) и много ниско съдържание на глюкозинолати (под 25 микромола). Маслото и шрота, добивани от такива сортове (хибриди) са много качествени.