Agro-CONSULTANT.NET - Вашият приятел на полето, във фермата и на пчелина

Избор на място за ново лозе

Когато избираме мястото за новото ни лозе трябва да имаме в предвид, какво е изложението и релефът на терена, а също така и изискванията на лозата към почвата, температурата и светлината. Изложението на мястото променя чувствително количеството топлина, получавана от слънцето. Когато района в който ще отглеждаме лозето е по-хладен, трябва да изберем само едно от трите изложения – южно, югоизточно или югозападно. При всяко едно от тези изложения гроздето узрява по-рано и натрупва повече захари. Колкото по-неблагоприятни са температурните условия на района, толкова повече се предпочита южното изложение.

Когато сме избрали северно изложение полученото грозде е с по-ниска захарност и повече киселини. Северното изложение е подходящо за южните топли области, дори при сух и горещ климат то е за предпочитане.

В България северните изложения край река Дунав са също много подходящи. Западните изложения са подложени повече на силните северозападни и западни ветрове, а на източните изложения рискът от слани е по-голям.

Зимната резитба на овощните започва в зависимост от атмосферните условия в периода след листопада наесен до набъбване на пъпките напролет. Прореждането и съкращаването на клоните са най-често практикуваните зимни резитбени операции на овощните дървета. При прореждането овощарите отстраняват цели клони, клонки и клончета от дърветата, а при съкращаването те само премахват отделни части от тях.

Със съкращаването се постига засилване на растежа в близост до направените отрези, а с прореждането става просветляване на короните на овощните дървета. Когато се формира короната в млада възраст, чрез съкращаването на продължителите, на водача и скелетните клони се предизвиква тяхното разклоняване на определено място избрано от овощарите. През периода на пълно плододаване със съкращаването и с прореждането се регулира натоварването на овощните дървета с плодове.

Когато закупуваме дюлеви дървета от разсадниците те са едногодишни и нямат корона. Когато засаждаме дюлевите дръвчета през есента не трябва да ги режем, защото кореновата им система расте и се прихваща през есента и зимата, като ползва складираните хранителни вещества в дървесината и ако отрежем част от дръвчето ние ще го лишим от част от тях. Първата резитба се прави през пролетта – февруари или през март и състои в отрязване на стъблото на 70 до 80 см над земята. Не трябва да се оставя високо стъбло на дюлята, защото се изкривява много лесно. Това изкривяване става, защото  дюлевото дърво започва много ранно да плододава. Дюлевите плодове са едри и натежават,  а тънкото още стъбло се наклонява на една страна. Когато е високо, стъблото се изкривява лесно под тежестта на плодовете.

Ябълката е много полезен  плод за човешкия организъм. Тя съдържа голямо количество полезни химични елементи. Диетолозите са признали тяхното съчетание в ябълковия плод за най-подходящо за човешкия организъм.

Ябълките съдържат и са богати на:

Витамин А - необходим за нормалния метаболизъм, за очите, кожата и костите.

Витамин С - има огромно значение за имунната система.

Витамини от група В, - работят за нервната, сърдечно-съдовата и храносмилателната системи.

Витамин G - необходим за нормалното храносмилане и растеж, този витамин в ябълките е най-много в сравнение с другите плодове.

Желязо Fe - ябълките са полезни при хора предразположени към анемия.

Семената съдържат големи количества йод, когато в почвата, където се отглеждат ябълките се съдържа йод.

На българския пазар се предлагат различни сортове (хибриди) маслодайна рапица, които са от така наречените ‘00 сортове’ (двунулеви сортове, канолни).

Характерно за тези сортове рапица е много ниското съдържание на ерукова киселина (под 2%) и много ниско съдържание на глюкозинолати (под 25 микромола). Маслото и шрота, добивани от такива сортове (хибриди) са много качествени.

Когато избираме сорт рапица трябва да се съобразим със следното:

1. Какви са условията на съответния регион - плевелен състав, заразеност на площите с плевели.
2. Какви са условия за развитие на болести и неприятели.
3. Какви и колко са очакваните количества валежи и тяхното разпределение през вегетацията на рапицата.
4. Какви са температурните суми и амплитуди.
5. Какви са биологичните особености на рапицата.