Говедовъдство

Какво е необходимо да се направи при запушване на хранопровода на животното?

Хранопроводът на животните най-често се запушва от погълнати едри части храна: цвекло, тикви, моркови, царевични кочани, слънчогледови пити и др. Заседналото в хранопровода чуждо тяло дразни стените му, вследствие на което той се свива и животните изпитват болка. Външно болката се изразява с безпокойство, пъшкане, стенене, ровене с предните крайници. Правят се опити за гълтане. Главата се изпъва напред или се присвива надолу. Появява се слюпкоотделянe и приетата вода и храна се връщат обратно към носа и устата. Ако чуждото тяло се намира в началото на хранопровода или в шийната му част, то се напипва отвън (отляво по продължение на яремната вадичка). Ако не се вземат бързи мерки, настъпва подуване от газовете и животното умира от задушаване.

Чуждо тяло в началото на хранопровода се изважда с ръка или с телена примка. Предварително в устата на животното се налива олио, което улеснява издърпването. Примката трябва да има малко по-голям диаметър от диаметъра на чуждото тяло. С нея то се обхваща и се издърпва навън. Когато не може да се извади, вкарва се в стомаха с носно-хранопроводна сонда. Животното трябва да се фиксира много добре.

Как протича възпалението на устата при говедата?

При възпаление на устата се засягат лигавицата, която покрива устната кухина, езикът, венците, бузите. Най-често възпалението се предизвиква от груба храна, осили, бурени, от някои химични вещества - живак, йод, киселини, основи, дразнещи лекарства - или от попаднали в устата заедно с храната отровни растения (див синап, тютюн, къклица и др.), а в някои случаи от гъсеници и листни въшки.

Много често възпалението е признак на някое заразно (шап) или незаразно заболяване (авитаминоза А и С и продължителни стомашно-чревни смущения). Лигавицата е подута, зачервена и болезнена. В зависимост от характера на причината възможно е възпалителният процес да обхване и по-дълбоко лежащите тъкани, да се образуват ранички (мехурчета при шап), жълтеникави или сивобелезникави налепи.

При всички случаи на възпаление на устата стопанинът е длъжен да потърси ветеринарномедицинска помощ, за да се установи причината.

За лекуване може да се използува 0,5 - 2%-ов разтвор на стипца или 0,5%-ов разтвор на калиев перманганат. При появяване на ранички се използуват антибиотични и сулфонамидни помади или йод-глицерин в съотношение 1:3.

Какви са причините за появяването на маститите по кравите?

Засега маститите се разглеждат като резул­тат от въздействието на 3 взаимно свързани фактора: микроб - организъм - околна среда.


От микробите най-широко са разпространени стафилококите и стрептококите. По-рядко се намесват коринебактерии, колибактерии, плесени, някои други видове микроорганизми и вируси.

Микроорганизмите попадат във вимето по три пътя: млечен, кръвен и лимфен.

Най-често бактерийните причинители на заболяването проникват през цицковия канал. Трябва да се знае обаче, че при нормални условия цицковият канал е плътно затворен, поради което навлизането на микроорганизми в тъканта на вимето е невъзможно.

По кръвен път заразяването се осъществява, ако в организма на кравата, предимно в червата и в половите органи, има възпалителни огнища.

По лимфен път заразяването е възможно при нараняване на вимето. Тогава попадналите в раната микроорганизми се разсейват чрез лимфата в тъканите на вимето.

Прочети още...

Мастит при кравите

Какво представляват маститите при кравите?

Маститът при кравите е възпалителен процес на вимето (млечната жлеза), който се причинява от физични, химични и бактерийни агенти. Харакеризира се с увеличаване на клетъчните елементи (левкоцити и епителни клетки) в млякото и с изменения в тъканите на вимето. Трябва да се знае, че не всички възпалителни процеси на вимето са мастити. Мастит е онова възпаление, при което се обхващат каналната система (цицковият канал, млечната цистерна) и тъканта. Различните възпалителни процеси на цицките и на кожата на вимето не са мастит.

 

Как да се предпазят кравите от мастити?

В личния сектор трябва да се поддържат добри зоохигиенни условия в оборите. Осигуряват се чиста постеля, къси легла, топли и проветрени помещения. Преди доене вимето се измива добре, като същевременно се извършва и подходящ масаж. След приключване на доенето вимето се дезинфекцира с 33%-ов разтвор на инкозан. Трябва да се осигури и правилно раздояване. При заболяване от мастит винаги се търси ветеринарно медицинска помощ.

 


Как се предпазват юниците и кравите от трудни раждания?

Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4 // ![CDTA[ // ]]>

Как се предпазват юниците и кравите от трудни раждания?

 

За да се предпазят юниците и кравите от трудни раждания, трябва да не се допуска ранно заплождане на юници с недостатъчно телесно развитие и преди тазът им да е достигнал нормални размери. Юниците се осеменяват от по-дребни бици, ако са от месодайна порода.

На юниците и на кравите през бременността, особено през последните 2 месеца, се осигуряват ежедневно 3-5 часово движение и нормирано хранене, което да предотвратява прекомерното нарастване на плода. Последните дни преди раждането се спира даването на обемисти фуражи (силажи, каши и др.), които притискат плода и му пречат да заема предродилна позиция, а им се осигурява доброкачествено сено. При юниците е целесъобразно на края на бременността (15-10 дни преди отелването) дажбата да се намали наполовина, с което се ограни­чава прекомерният растеж на плода.

Прочети още...