На какво се дължи подуването (тимпанията) на търбуха?

Бързото и силно подуване на търбуха се дължи на образуваните в него газове. Появява се при хранене на животните с бързо разлагащи се фуражи (детелина, люцерна, грах, цвеклови листа) или с някои отровни растения (полски мак, див синап, бучиниш).

Тези храни са особено опасни, ако се дават прясно окосени или след като са престояли известно време накуп.

Подуването се ускорява, ако след нахранване с тези фуражи животните се напоят. Заскрежени храни или много студена пода, липсата на слама и на други груби фуражи също може да причинят подуване на търбуха. Търбухът се подува при запушване на хранопровода и при нарушено оригване.

Основна причина за възпалението на стомаха и на червата са грешките при храненето на животните:

• хранене с мъчносмилаема и с развалена храна (плесенясал или гнил фураж);
• рязкото преминаване от един вид храна към друг;
  
• преяждането и продължителното гладуване;
  
• отравянето с химични вещества и др.

Много често възпалението на стомаха(гастроентеритът) е признак на някоя заразна болест (паратуберкулоза, салмонелоза и др.). Болните животни са отпаднали, апетитът им е намален, преживянето спира. Най-характерен признак е диарията. Изпражненията са кашести, с лоша миризма, а в тежките случаи са примесени с кръв. При продължително протичане на заболяването животните се изтощават и се залежават.

Гастроентеритът се развива бързо, поради което е необходимо да се потърси съветът на ветеринарен специалист, за да се установи причината за появяването му и да се назначи правилно лекуване.

Хранопроводът на животните най-често се запушва от погълнати едри части храна: цвекло, тикви, моркови, царевични кочани, слънчогледови пити и др. Заседналото в хранопровода чуждо тяло дразни стените му, вследствие на което той се свива и животните изпитват болка. Външно болката се изразява с безпокойство, пъшкане, стенене, ровене с предните крайници. Правят се опити за гълтане. Главата се изпъва напред или се присвива надолу. Появява се слюпкоотделянe и приетата вода и храна се връщат обратно към носа и устата. Ако чуждото тяло се намира в началото на хранопровода или в шийната му част, то се напипва отвън (отляво по продължение на яремната вадичка). Ако не се вземат бързи мерки, настъпва подуване от газовете и животното умира от задушаване.

Чуждо тяло в началото на хранопровода се изважда с ръка или с телена примка. Предварително в устата на животното се налива олио, което улеснява издърпването. Примката трябва да има малко по-голям диаметър от диаметъра на чуждото тяло. С нея то се обхваща и се издърпва навън. Когато не може да се извади, вкарва се в стомаха с носно-хранопроводна сонда. Животното трябва да се фиксира много добре.

При възпаление на устата се засягат лигавицата, която покрива устната кухина, езикът, венците, бузите. Най-често възпалението се предизвиква от груба храна, осили, бурени, от някои химични вещества - живак, йод, киселини, основи, дразнещи лекарства - или от попаднали в устата заедно с храната отровни растения (див синап, тютюн, къклица и др.), а в някои случаи от гъсеници и листни въшки.

Много често възпалението е признак на някое заразно (шап) или незаразно заболяване (авитаминоза А и С и продължителни стомашно-чревни смущения). Лигавицата е подута, зачервена и болезнена. В зависимост от характера на причината възможно е възпалителният процес да обхване и по-дълбоко лежащите тъкани, да се образуват ранички (мехурчета при шап), жълтеникави или сивобелезникави налепи.

При всички случаи на възпаление на устата стопанинът е длъжен да потърси ветеринарномедицинска помощ, за да се установи причината.

За лекуване може да се използува 0,5 - 2%-ов разтвор на стипца или 0,5%-ов разтвор на калиев перманганат. При появяване на ранички се използуват антибиотични и сулфонамидни помади или йод-глицерин в съотношение 1:3.

Засега маститите се разглеждат като резул­тат от въздействието на 3 взаимно свързани фактора: микроб - организъм - околна среда.

От микробите най-широко са разпространени стафилококите и стрептококите. По-рядко се намесват коринебактерии, колибактерии, плесени, някои други видове микроорганизми и вируси.

Микроорганизмите попадат във вимето по три пътя: млечен, кръвен и лимфен.

Най-често бактерийните причинители на заболяването проникват през цицковия канал. Трябва да се знае обаче, че при нормални условия цицковият канал е плътно затворен, поради което навлизането на микроорганизми в тъканта на вимето е невъзможно.

По кръвен път заразяването се осъществява, ако в организма на кравата, предимно в червата и в половите органи, има възпалителни огнища.

По лимфен път заразяването е възможно при нараняване на вимето. Тогава попадналите в раната микроорганизми се разсейват чрез лимфата в тъканите на вимето.