Растителна защита

Растителна защита

Грижи за лещата – растителна защита

Основна цел на всеки земеделски производител е правилната растителна защита- да не допусне заплевеляване на посева от леща.


Ниските добиви в България през последните години се дължат на тази причина. Използването на хербициди не е така лесно както при граха и фасула. Лещата проявява голяма чувствителност към употребяваните при тях хербициди.

Леща-растителна защита, използвани хербициди:

  • БЛАДЕКС 500 СК - 500 г/л цианазин в доза 200 мл при соя, леща - след сеитба, преди поникване на културите.

Чувствителни плевели са - петниста бударница, звездица, лайка видове, лисича опашка, лютиче, див мак, великденче, дива ряпа, мъртва коприва, полска незабравка, видовете пипериче, полски, слез, спореж, татул, теменуга, попова лъжичка, синап, черно куче грозде.

Прочети още...

Северен листен пригор по царевицата - Setosphaeria turcica - РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Растителна защита на земеделските култури.Северен листен пригор по царевицата - Setosphaeria turcica.


Симптомите на болестта северен листен пригор по царевицата

Прочети още...

Peronospora della vite (Plasmopara viticola)- мана по лозата

Една от икономически най-важните болести, която напада лозята в България е Peronospora della vite (Plasmopara viticola)- мана по лозата.


vite_peronospora_thПри благоприятни екологични условия развитието и започва от началото на май до края на есента. Маната по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) вреди във всички лозарски райони в България. Болестта напада само зелените части на лозата, като листа, реси (гроздове), леторасти и мустаци. Болестта мана по лозата Peronospora della vite (Plasmopara viticola) напада най-често листата и гроздовете.

Болестта причинява следните щети:

  • причинява загуба на грозде;
  • поврежда и листния апарат, вследствие което се нарушава фотосинтезата и така запасяването с резервни хранителни вещества е недостатъчно, лозите отслабват и прирастът не може да узрее добре;
  • повредените лози измръзват при сравнително малки студове, а през следващата година раждат по-слабо.

Прочети още...

(Botrytis cinerea)-сиво гниене по гроздето

(Botrytis cinerea)-сиво гниене по лозата е гъбна болест.

botritis_tsavtejПричинителят на болестта е от гъбата Sclerotinia fukeliana. Когато условията, като висока влажност и подходяща температура са налице, сивото гниене (Botrytis cinerea) напада пъпките, младите леторасти, листата и гроздето. Ето защо успешната борба с тези вредители силно намалява риска от развитие на болестта. Bitritis_zatvariane-chepkaНай-големи щети се получават, когато (Botrytis cinerea)-сивото гниене нападне гроздето. В отделни години сивото гниене може да унищожи до 60-70% и повече от добивите на чувствителните сортове грозде.

Botritis-zreeneХарактерна особеност на болестта е следната-ципата на заболелите зърна придобива светлокафяв цвят, лесно се обелва и се пука. Първоначално започват да се появяват дребни кафяви петна, които постепенно се увеличават и обхващат цялото зърно. Когато условията са благоприятни сивото гниене (Botrytis cinerea) се предава на съседните зърна. Болестта обхваща целия грозд, който се покрива с плесен. Патогенът Botrytis cinerea напада гроздето, както докато е на лозите, така и при транспортирането и при съхранението му.

Прочети още...

Акари по зеленчуците

Зеленчуците се нападат следните видове акари:

  • обикновен;
  • паяжинообразуващ;
  • атлантически;
  • доматов.

terranychus_urticaeОбикновеният и паяжинообразуващият акар се срещат в цялата страна. В България е по-широко разпространен атлантическият акар. Той може да се развива както в самостоятелни популации, така и съвместно с обикновения паяжинообразуващ акар. Освен по зеленчуците и двата вида паяжинообразуваши акари вредят още и по голям брой полски видове растения и по плевелната растителност. На отделни места нападат овощните култури и лозата. В България доматовият акар е по-ограничено разпространен.

Прочети още...