Обикновено птиче грозде (Ligustrum vulgare)

Обикновено птиче грозде е широко разпространен храст. Цъфти през първата половина на лятото. Средната денонощна продуктивност на нектар от цветовете е 0,21 мг при 33,2% захарно съдържание на нектара. Значително по-голяма продуктивност на нектар от цветовете имат другите видове - китайско птиче грозде (Ligustrum sinense Laur.), кръгло листно птиче грозде (Ligustrum ovalifolium Hassk.), източноазиатско птиче грозде (Ligustrum ibota Seib.) и др., които у нас са застъпени по-слабо и най-вече като декоративни храсти.

Гледичия (Gleditchia triacanthus)

Гледичията е много добро медоносно растение. Тя започва да цъфти непосредствено след прецъфтяването на бялата акация. Когато съществуват смесени гори от тези два вида, главната паша се удължава с около две седмици. Цветовете на гледичията отделят по-малко нектар от цветовете на бялата акация, но благодарение на много големия им брой на растение нейната медопродуктивност е достатъчно висока. Гледичията цъфти най-често при по-добри метеорологични условия и главната паша от нея е по-постоянна и по-сигурна, отколкото от бялата акация.

Agro-CONSULTANT.net

Прочети още …

Бяла акация (Robinia pseudoacacia)

Бялата акация е един от най-ценните медоносни видове. (Robinia pseudoacacia) цъфти към края на пролетта. В зависимост от надморската височина цъфтежът й протича през май-юни. Бялата акация (Robinia pseudoacacia) е разпространена най-вече в равнините, но тя може да се развива добре и в полупланинските и планинските райони. По-широко разпространение има в Северна България, където има засадени горски масиви и създава възможности за главна паша. Нерядко от бяла акация се получават по 10-12 кг мед от пчелно семейство.

Акациевата паша в Южна България е по-кратка и по-несигурна, защото през периода на цъфтежа времето е често неблагоприятно (хладно и дъждовно или много горещо и ветровито). Средната продуктивност от акацията в нашата страна в зависимост от възрастта на насажденията се движи от 3-4 кг при младите насаждения до 20-30 кг при 40-50-годишните от декар.

Бряст (Ulmus)

Брястовете се срещат в предпланинските и по-рядко в планинските райони. В зависимост от надморската височина на района брястът цъфти обикновено през март-април. Брястовете предлагат на пчелите големи количества нектар и цветен прашец. Те са много ценни като раннопролетни медоносни растения. През последните няколко десетилетия брястовете масово загиват от болест, причинявана от гъбичката Graphium ulmi Schir.

Върба (Salix)

Върбата цъфти през пролетта. В нашата страна видовото разнообразие на върбите е доста голямо, поради което те предлагат продължителна паша от нектар и цветен прашец. Върбовата паша оказва благоприятно влияние върху интензивното пролетно развитие на пчелните семейства. Когато върбите заемат по-големи площи, особено от късноцъфтящите видове, пчелите могат да натрупат известни количества стоков мед, който има много пикантен вкус. Повечето от видовете виреят в поречията и овлажнените и заблатени места.

Бялата върба (Salix alba) е по-ценна в пчеларско отношение. Дърветата развиват големи корони, които достигат понякога над 20 м височина.

Спътници на бялата върба са следните видове:

• ракитата (Salix purpurea);
  
• тритичинковата върба (Salix triandra);
  
• сивата върба (Salix cinerea) ;
  
• крехката върба (Salix fragilis).